Варианти на нас

Варианти на нас

Автор: 
Издател:

17.90 лв.
спестявате - 5%
17.00 лв.

Поръчай
  • 2.00общ рейтинг: 2.00( 7 )
много слабаслабадобрамного добрастрахотна

Наличност : ДА
Доставка : 3-5 дни
Номер : 1700693855 SKU : 619.95033
ISBN : 9786191710652

Описание

Уплашено кученце, ръждив пирон, спукана гума, случайно запознанство.

Среща между двама души, която ще оживее в три различни изхода на създалата се ситуация.

Три като че незначителни решения, които обаче могат да предопределят остатъка от живота им и го правят.

И „Варианти на нас“ е роман, посветен именно на тях.

Ева и Джим са студенти в Кеймбридж, когато се срещат за пръв път. Годината е 1958 и всеки един от двамата има собствен живот, който тотално се променя след запознанството им.

Резултатът е сблъсък на любов, предателство, болна амбиция и разсипани надежди, които разделят двама души завинаги. Но и ги събират.

„Варианти на нас“ (Изд. Orange books) е история, покъртителна и неудобна: за любовта, за пропуснатите шансове и за уловените моменти.

Роман за това какво би могло да се случи. И за това какво се е случило. Можем ли да застанем голи пред огледалото на другия?
Варианти на нас
Лора Барнет
ВАРИАНТ ЕДНО

Пукната гума
Кеймбридж, октомври, 1958 година

По-късно Ева ще си каже: „Ако не беше онзи ръждив пирон, с Джим никога нямаше да се срещнем“.

Напълно оформена, мисълта ще се вмъкне в съзнанието ѝ с такава сила, че ще я остави почти без дъх. Тя ще лежи неподвижно, ще наблюдава светлината, която прониква покрай завесите и ще преценява точния ъгъл на пробива в гумата върху набраздената трева; самия пирон, стар и изкривен; малкото кученце, което душеше наоколо и пропусна да забeлежи звука от приближаващия велосипед. Тя беше извила кормилото, за да не го блъсне, и гумата попадна върху ръждивия пирон. Колко по-лесно – колко много по-вероятно – беше никое от тези неща да не се случи.

Но всичко това ще дойде по-късно, когато животът ѝ преди Джим вече ще ѝ се струва беззвучен, лишен от цвят, сякаш почти не е бил живот. Сега, в момента на стълкновението, налице са единствено тих звук от разкъсване и мекото свистене от изпускания въздух.

– По дяволите – процежда Ева.

Набляга върху педалите, но предната ѝ гума потрепва като нервен кон. Натиска спирачката, слиза от велосипеда и коленичи, за да постави диагнозата. Малкото кученце се върти разкаяно в далечина, джафка, като че за извинение, а после се втурва след собственика си – който досега вече е значително напред, отдалечаваща се фигура в бежов шлифер.

И ето го пирона, забит в назъбената цепнатина и поне пет сантиметра дълъг. Ева притиска отвора и въздухът излиза с шумно свистене. Гумата е почти напълно спаднала: ще ѝ се наложи да бута колелото обратно до колежа, а вече закъснява за консултацията си. Професор Фарли ще приеме, че не е подготвила есето си за “Четири квартета“, след като в действителност я е държало будна цели две нощи – в оа лежи на спретнато купче в чантата ѝ, дълго е пет страници, без да се включват бележките под линия. Тя е доста горда с него, чакала е с нетърпение да го прочете на глас, да наблюдава с ъгълчето на окото си стария Фарли, как се навежда леко напред и повдига вежди по начина, по който прави, щом нещо го заинтригува.

– Scheiße! (Гадост!) – произнася Ева.

В ситуации с подобна сериозност, като че само немският върши работа.

– Добре ли сте?

Все още е коленичила, с велосипед, облегнат на тялото ѝ. Оглежда пирона и се чуди дали ще причини повече щети, ако го измъкне. Не вдига очи.

– Отлично, благодаря. Просто спукана гума.

Минувачът, който и да е той, не казва нищо. Тя приема, че просто е продължил по пътя си, но после сянката му – силуетът на мъж без шапка на главата, бърка в джоба си – се придвижва по тревата към нея.

– Позволете ми да ви помогна. Имам комплект за лепене в себе си.

Сега вече тя вдига очи. Слънцето потъва зад ред дървета – изтекли са едва няколко седмици от зимния семестър, а дните вече се скъсяват – и светлината му идва в гръб, така че лицето му не се вижда ясно. Сянката му, сега прикачена към крака в ожулени кафяви обувки, изглежда неестествено удължена, макар мъжът да е среден на ръст. Плачеща за подстрижка светлокестенява коса, книга с меки корици на „Пенгуин“ в свободната му ръка. Ева успява да види единствено заглавието на гърба ѝ – „Прекрасният нов свят“, и доста неочаквано си припомня една неделя: зимене следобед е, в кухнята майка ѝ приготвя орехови курабии с ванилия, а от музикалната стая долита звукът от цигулката на баща ѝ и тя беше изцяло завладяна от странните и плашещи проникновения на Хъксли за бъдещето.

Внимателно полага велосипеда на една страна и се изправя.

– Много любезно от ваша страна, но се боя, че нямам представа как да го използвам. Обикновено момчето на портиера лепи гумите ми.

– Сигурен съм. – Тонът му е лековат, но се мръщи, докато рови в другия си джоб. – Боя се, че май предложих прибързано. Нямам представа къде е. Обикновено е у мене.

– Дори, когато не карате велосипед?

– Да. – Той е по-скоро момче, отколкото мъж; приблизително на нейната възраст и студент; носи на шията си колежанско шалче на жълти и черни ивици. Градските момчета не звучат като него и със сигурност не носят у себе си екземпляр на „Прекрасният нов свят“. – За да съм в готовност. И обикновено го правя. Имам предвид – обикновено карам колелото си.

Усмихва се и Ева забелязва, че очите му имат много наситеносин, почти виолетов цвят, и са оградени от мигли, по-дълги от нейните. За жена ефектът би бил определен като красив. За мъж е малко смущаващо; трудно ѝ е да се накара да срещне погледа му.

– Значи сте германка?

– Не.

Отговорът ѝ е прекалено рязък. Той отклонява поглед засраменео.

– О, извинете. Чух ви да ругаете. Scheiße.

– Говорите немски?

– Всъщност не. Но знам как да кажа „гадост“ на десет езика.

Ева се смее: не биваше да се троска така.

– Родителите ми са австрийци.

– Ach so. (О, разбирам.)

– Все пак говорите немски.

– Nein, mein Liebling. (Не, драга моя.) Само мъничко.

Очите му улавят нейните и Ева е обзета от странното усещане, че са се срещали и преди, макар в главата ѝ да не изниква име.

– Английска литература ли учите? Кой ви запали по Хъксли? Не знаех, че допускат да четем нещо по-модерно от „Том Джоунс“.

Той свежда очи към книгата с меки корици и клати глава.

– О, не. Хъксли е само за удоволствие. Уча право. Но все пак ни е разрешено да четем романи.

Тя се усмихва.

– Разбира се. – Значи няма как да го е засичала във факултета по английски; може би някога са ги запознавали на купон. Дейвид познава толкова много хора – как се казваше онзи негов приятел, с когото танцува Пенелъпи на бала по случай края на академичната година на колежа „Гонвил и Кийз“ преди да се събере с Джералд? И той имаше яркосини очи, но определено не като тези. – Изглеждате ми така познат. Срещали ли сме се преди?

Мъжът отново я оглежда с леко наклонена глава. Има светла кожа и изглежда като типичен англичанин, носът му е осеян с рехави лунички. Тя е способна да се обзаложи, че се умножават при първото надничане на слънцето и че той ги мрази, ругае чувствителната си северняшка кожа.

– Не знам – отговаря той. – Имам усещането, че сме се срещали, но в такъв случай бих се сетил за името ви.

– Казвам се Ева Едълстийн.

– Ами! – Отново се усмихва. – Това със сигурност бих го запомнил. Аз съм Джим Тейлър. Втора година съм в колежа „Клеър“. Вие сте в „Нюнъм“, нали?

Тя кимва.

– Втора година. И съм на път да загазя сериозно, задето пропускам консултация, само защото някой идиот е захвърлил пирон да се валя по земята.

– И аз трябваше да съм на консултация. Но честно казано, обмислях да я пропусна.

Ева го обхожда преценяващо с поглед; тя разполага с малко време за такива студенти – предимно мъже и при това с най-високоплатено образование, – които се отнасят към учението с леност и самодоволно презрение. На пръв поглед не го беше взела за такъв.

– Това навик ли ви е?

Той повдига раменее.

– Всъщност не. Не се чувствах във форма. Но изведнъж ми стана значително по-добре.

Двамата мълчат за миг, всеки чувства, че е редно да си тръгне, но не го искат. По пътеката ги отминава забързано момиче в синьо палто и им хвърля бегъл поглед. После разпознава Ева и ги поглежда отново. Не е ли онази студентка от колежа „Гъртън“, която партнира като Емилия на Дейвид в ролята му на Яго в Студентския театър. Беше хвърлила око на Дейвид: и слепец можеше да го види. Но Ева няма желание да мисли за Дейвид точно сега.

– Ами – подхваща Ева. – Предполагам, най-добре е да вървя. Да проверя дали момчето на портиера ще ремонтира колелото ми.

– Или бихте могли да позволите аз да го поправя. Много по-близо сме до „Клеър“, отколкото до „Нюнъм“. Ще намеря комплекта, ще залепя гумата и после може да ми разрешите да ви изведа на питие.

Ева не изпуска лицето му от поглед и изведнъж е залята от дълбока убеденост, която не може да обясни – и дори няма желание да опита, – че това е моментът, след който нещата вече никога няма да са същите. Би могла – беше редно – да каже не, да обърне гръб и да бута колелото си в късния следобед, докато стигне колежа, където да остави изчервеното момче на портиера да ѝ се притече на помощ, а после да му предложи възнаграждение от четири шилинга. Но не така избира да постъпи тя. Вместо това обръща велосипеда си в противоположната посока и поема редом с това момче, с този Джим, а сенките им ги следват по петите им, сливат се и се застъпват на фона на високата трева.

ISBN 9786191710652
Език Български
Година на издаване 2018
Корици меки
Страници 472
Тегло 357
Размер 13x20

Същия Издател

    Попълнете текста от картинката

    Моля попълвайте мнения само за конкретния продукт.

    Следните мнения ще бъдат изтривани:

    Когато мнението не се придържа към добрия тон.

    Когато съдържа обидни или нецензурни думи.

    Ако имате въпрос моля пишете на info@pimodo.com